ГЕРМАН

ПримерОбичаят Герман се изпълнява по време на продължителни засушавания. Разпространен бил главно в Северна България, в селищата между Дунав и Стара планина, където е просъществувал до около 20те години на 20ти век. Обичаят носи името си от куклата, направена от вода и кал, около която се съсредоточава цялото обредно действие. Куклата Герман се прави от млади момичета.

Тя има добре оформени от кал тяло, ръце крака и подчертан фалос, определящ пола й. За очи се слагали царевични или житни зърна. На главата поставяли непременно шапчица от черупка на червено великденско яйце. Ръцете на куклата се кръстосвали като на мъртвец. В някои селища, в корема на Герман слагали жаба, тъй като според вярването, като се убие жаба, ще завали дъжд. Изработването на куклата от кал и вода не е случайно. Според народните представи, пръстта и водата са източници на плодородието. С тази цел вероятно се поставяли и житните и царевичните зърна, които в случая символизират възкръсващата природа.

След като изваели куклата, тя се поставяла в специално скован ковчег, покривала се с покров и се обграждала от всички страни със свежи цветя и зеленина. Така подготвен, като истински мъртвец, Герман се оплаквал.

Според българската традиция неоплакан покойник не може да се погребе. За да оплачат Герман, се събирали жените от цялото село. Оплакването се сътояло от жаловито нареждане проточено като песен:

Мамин Герман, мамин хубавец!
Умря мамин Герман, умря от суша за киша!

Преди да се погребе, Герман трябвало да бъде опят. До Освобождението на България /1878г./ опяването се извършвало от свещенника на селото. След това обаче свещенниците отказали да участват в обичая, тъй като не влизал в християнския календар. Поради това, жените само опявали куклата.

Погребалната процесия тръгвала тържествено от дома, където Герман е оплакан и опят и като минавал надлъж и нашир селото, отивала до реката, където се извършвало погребението в предварително изкопан гроб.br>
След погребението всички участници в него се връщали отново в същата къща, където имало трапеза "За бог да прости".

Произходът на обичая Герман не е напълно изяснен, но повечето изследователи считат, че е свързан с древнотракийското наследство. Предполага се че има връзка с източните и древни вярвания за умиращия и прероден бог, които били разпространени сред Траките.

Източник:sabor.mc.government.bg