Звънтяща равносметка

Детайли

Създадена на Вторник, 16 Декември 2008 00:31

Последно обновена на Понеделник, 05 Ноември 2012 22:59

Публикувана на Вторник, 16 Декември 2008 00:29

Обичам равносметките. Но не толкова, защото показват истинското ни място като човеци и истинското значение на дребни неща като взаимопомощ, толерантност и разбирателство, на които хората обикновено забравят да отдават внимание, а заради нещо друго. Равносметките се правят в най-хубавото време в годината – когато наближи Коледа!

Какво по-хубаво от това да правиш равносметка, докато танцуваш. Ти и още 220 души около теб. И не само те. А и още малко във Варна. Това е времето, в което спирам да се чудя откъде извира енергията, с която Милена и Коце ни захранват цяла година. Това е и времето, в което благородната ми завист обува скарпини и се смесва с танцуващата тълпа Чанове, за да срещне щастливите погледи на Милена и Коце, когато целият им труд е пред очите им и ... смело танцува четворно на музика за Старо банско... Това последното, май не трябваше да го споменавам.  Но то най-добре описва това, което се случва на всяко Чановско тържество – веселие и само веселие! Душата като не трае, краката и да не слушат – кой ти гледа  (Зоркият поглед на Милена не се брои ;) )

Трябва да си призная, обаче, че описването на подобни тържества на клуба става все по-трудно и по-трудно. Как да намериш думи за нещо, което може само да се изтанцува!

Добре, че Милена и Коце са изобретателни и всеки път внасят по нещо ново в празника. В Банско беше надиграване (който беше – помни), а сега беше нещо като игра-изпит: Едни мъже се качваха на едно кръгло нещо и се опитваха да се задържат върху него (бел. на Милена: «нещото» се казва «Шиник»), а едни жени се опитваха да пеят, но само една наистина успя: Ели от начинаещата група. Ели, искрени поздравления отново! (другите смели дами да не ми се сърдят, аз и толкова не мога, но Ели бе впечатляваща!!!)

Мда, имаше и торти. Но защо ги даваха даром, а не срещу задачка-закачка – така и не разбрах.

Дядо Коледа пък дойде без подаръци, но не пропусна да превърне някои Чанчета в Еленчета. Как избра на кого да забоде рога – няма да коментирам  Всеки да си признава пред когото трябва :)

По същото време и «колегите» от Чанове-Варна празнуваха. Дано им било весело поне колкото на нас. Не успяхме да се организираме и да си направим жива връзка с видео, но следващия път и това ще стане. 

А дотогава: тичайте в галерията, защото снимките говорят повече от думите!

Автор: Дачи