„Чанове” на гости в Смолян

ПримерПрез изминалия уикенд, на 17 и 18 ноември 2007 г., се състоя поредното, станало вече традиционно, Чановско сборище на трите групи от клуба. Този път „жертва” на стълпотворението бе град Смолян. Няма да ви разказвам каква веселба става като се съберат над сто Чана на едно място – който е бил знае, който не е бил – да си завижда кротко и да му мисли за следващия път.

Това събиране обаче не беше като другите. Този път, освен всичко друго, „Чанове”-те бяхме поканени на гости от един специален човек, на едно много специално място.

Този специален човек се казва Русанка Бодурова – хореограф и създател на клуб „Хоро”, град Смолян. А специалното място е Танцовата зала на клуба в читалище “Орфееви гори”.

Пристигнахме навреме и бързо-бързо изпълнихме залата на домакините си. Съвсем естествено, те ни посрещнаха с традиционно местно хоро. Изиграха ни го, показаха ни стъпките, накрая го изиграхме заедно. „Хоро”-то танцуваха в кръгче, „Чанове”-те се виеха около тях. После пак така. След това им показахме наше хоро. Те го научиха бързо и се хванаха с нас. По едно време вече не беше ясно кой от кои е – важното беше хорото да върви и да не спира. В танци времето минава незабелязано и изобщо не разбрах кога е минал повече от час и е станало време да си ходим. Разделихме се с тези усмихнати и енергични хора, но само за малко. Те се присъединиха към нашето парти вечерта и тогава се изнизаха много повече часове без да усетим.

Хващахме се за ръце, показвахме си стъпки, разменяхме си хорца…

Вероятно така обикновено е изглеждало отстрани за непосветените. За нас това гостуване значеше много повече. То дойде като потвърждение на твърдението, че танцът краси човека, че фолклорът не е отживелица, че ни сближава и е общият ни език, че уникалността ни като българи се крие в забравените традиции, че народните ни танци ще пазят тази наша уникалност, докато ние пазим тяхната, докато я препредаваме, изучаваме и обогатяваме. Имената и телефоните така и не си разменихме, но си разменихме нещо много по-ценно, по което винаги ще се познаем: усмивки и положителна енергия!

Оставихме по нещо от себе си в Смолян и взехме по нещо за себе си оттам. Но не достатъчно. Искаме пак!

Автор: Даниела Соколова