Класиците на българския танц

Без картинка

Чанове ООД и Хоро БГ ЕООД представиха на 21 май 2008 г. в Зала 1 на НДК най-добрите сценични композиции от репертоара на най-добрите български професионални ансамбли:

ФИЛИП КУТЕВ (София), ПИРИН (Благоевград), ТРАКИЯ (Пловдив) и СЕВЕРНЯШКИ АНСАМБЪЛ (Плевен).

Такова нещо не може да се разкаже и аз няма и да се опитвам - който го пропусна, може да започва да си скубе косите от яд!

Ако кажа, че там видях Неповторима комбинация от звук, ритъм, движение и светлина, ще ви излъжа, защото комбинацията си е съвсем повторима - с просто око се вижда, че хората на сцената танцуват от преди съзнателния си живот. И го правят с такава лекота, че и пеперудите могат да им завидят! В народните танци има фигура, наречена „набиване” - рязко тропваш с крак. Тези хора и като набиваха крак летяха… Магия някаква е това…

Спектакълът започна в мрак и без музика. Ритъмът се поддържаше единствено от пендарите на носиите, които потропваха и звънтяха с всяко полюшване и набиване.

После нахлуха тъпаните…

После сватбарите… Гурбетчийте… Банатите… Лазарки… Гергьовци…

Момите на люлките… Невестите у дома… Ергените на мегдана…

За два часа и половина на сцената видях цялата българска история…

Танците бяха подредени в градация - от най-бавният и мълчалив, през постепенно засилване на темпото до абсолютния връх накрая. Между отделните изпълнения имаше по-малко от 3 сек. пауза, което увличаше публиката и не й оставяше време да се осъзнае какво става - погълнатите от магията в 19.45 се приземиха отново в залата към 22.05…

Декорите бяха от светлина и изкусно допълваха градацията - от сиво-синьо-приглушено зелено, през тревно зелено и лавандулено, до жълто-оранжево-червено накрая. Хората възприемат светлината като даденост и не й обръщат внимание, ако е наред, но най-малката грешка може да насочи възприятието в нежелана посока. Именно затова толкова голямо удоволствие ми достави играта на светлината - защото си беше на мястото и подсилваше емоциите на публиката, като допълваше изпълнението на танцьорите до ниво над абсолютното съвършенство! /не че съм очаквала нещо друго под режисурата на Андрей Баташов, ама да си кажа ...............

А, накрая… Ах, накрая… Спектакълът завърши с „Шопска сюита”. В този ден разбрах какво значи „Дръж се, Земю, шоп те гази!”. - това е когато танцьорите стъпват по-бързо, отколкото ти можеш да проследиш с поглед!

На мен два часа и половина красота не ми стигнаха! Искам още!

А! Забравих да кажа - публиката се държа повече от прилично и се надявам Борислав (ХороБГ) и Коцето и Милена (Чанове) скоро пак да ни поканят на такъв празник за душата.

 

Автор:Даниела Соколова