Празник на хорото

Детайли

Създадена на Неделя, 22 Април 2007 15:19

Последно обновена на Понеделник, 12 Ноември 2012 03:15

Публикувана на Неделя, 22 Април 2007 15:19

София, 2 ноември 2007 г., централен Военен клуб, 19.00 ч.
Всъщност всичко започна далеч преди 19.00 часа. Започна рано сутринта, даже дни преди това, може би по-точно месеци или дори година... Истината е, че не започна, защото не е свършвало. На 2 ноември бе кулминацията - ден, в който хората се събраха, за да кажат "Да, българи сме".
Конкретният повод също е интересен - група, завладени от магията на танца хора, представиха на широката публика резултата от своя труд, всеотдайност и любов, записан в кръгче и сложен в кутийка, обвита в целофан, с картинка отпред. Като казах "картинка" - ще ви издам една тайна, но най-накрая.

2 ноември 2007 г.
Спокойно и уверено мога да кажа, че това е най-българския ден в тази година. Година, в която от самото й начало се опитат да ни убедят, че (вече) (отново) сме европейци, че имаме равен старт с останалите (бели) хора, че сме също като тях ...
Да, ама ние не сме! Ние сме българи, с цялата уникалност, която се съдържа в понятието Българин - и хорото ни е хоро, и виното - вино, и веселбата - веселба. Фолклорът ни е това, което ни отличава от равните нам европейци, това, което ще ни съхрани в обещаната ни глобализация. Затова и ние трябва да съхраним него - фолклорът, танцът, традицията. И не само да съхраним, а да развиваме, показваме, изучаваме ...

2 ноември 2007 г.
София, 2 ноември 2007 г., централен Военен клуб, 19.00 ч.
Посрещане по стара българска традиция: с хляб и сол!
Начало по нова българска традиция: точно в 19.00 ч.
Изпращане: по живо, по здраво - със звънче за спомен!
Малко музика, малко приказки, много светлина, много вълнение и емоции, много музика, много танци, много гости, много усмивки, много настроение... Това няма начин да се разкаже - това е нещо, което всеки сам трябва да усети. И гостите го усетиха - без значение дали танцуваха или не - всички се усмихваха!

2 ноември 2007 г.
Ден, в който едни обикновени хора с необикновени мечти се изправиха с гордост и усмивка и казаха: Тази наша мечта се сбъдна по неповторим начин, продължаваме напред към следващата!
Ако обаче за малко избягам от емоциите, трябва да кажа, че зад тези няколко часа веселба и двд-то с хорцата стои трудът на много хора, стоят месеци работа, безсънни нощи и безкрайни дни.
За хореографите - Миленка и Коцето - зад този самоучител стои поне половината им съзнателен живот, защото освен талант, за да станеш танцьор-сценарист-хореограф от тяхната величина е нужно посвещаване, себеотдаване, всеотдайност, труд, труд, труд, на които малко хора са способни. А обаянието и чара, които те притежават и излъчват, са доказателство, че за тях танцуването, школата "Чанове" и създаването на самоучителя, не са просто работа. Те са начин на живот!
Накрая: Тайната, която обещах да не запазя за себе си:
Ако само едни-единствен път сте видели Коцето да танцува, няма начин да не разпознаете силуета на обложката: Коцето в полет - както само той си го умее!

Автор: Даниела Соколова